21.07.2024 г., 20:25

Обреди на словото

614 2 4

Като обезумяло е слънцето 

в петите събужда трепети

и стеле зной и пожълтяло време.

В листите на бит, народност и култура 

хората - единствени, каквито са 

и каквито ги очакваме.

В разнобойности на светове и

илюстрации на безсънна земя 

се отгатват записи на мъдростта

и следи от недоразумения. 

Преди да се обърне 

погледът към неизбродна тишина,

расте език в издишаните думи

на споделеното пространство.

 

Мария Славова 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мнението. Всеки е в различна роля, първо става човек, после гражданин, после мъж, жена. Важно е да Си човек. И сега да се замислим може би какво от това, което е дадено/платено на кои трябва да се разпредели, ако не е направено.
  • Да ви кажа честно, изненадва ме това стихотворение, и то приятно. Но някои думи звучат като проза, вмъкната в поезия. Например: “В листите на бит, народност и култура
    хората - единствени, каквито са
    и каквито ги очакваме.” И няма глаголи. Странно.
  • Благодаря, г-н Станев. Друг свят означава други пътища.
  • "В разнобойности на светове и
    илюстрации на безсънна земя
    се отгатват записи на мъдростта
    и следи от недоразумения."
    Всеки добронамерен акт или всеки злощастен експеримент носят трайни последствия за обитателите на този прекрасен свят!🌏
    Поздравления, Мария!🙏

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...