21.07.2024 г., 20:25

Обреди на словото

607 2 4

Като обезумяло е слънцето 

в петите събужда трепети

и стеле зной и пожълтяло време.

В листите на бит, народност и култура 

хората - единствени, каквито са 

и каквито ги очакваме.

В разнобойности на светове и

илюстрации на безсънна земя 

се отгатват записи на мъдростта

и следи от недоразумения. 

Преди да се обърне 

погледът към неизбродна тишина,

расте език в издишаните думи

на споделеното пространство.

 

Мария Славова 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мнението. Всеки е в различна роля, първо става човек, после гражданин, после мъж, жена. Важно е да Си човек. И сега да се замислим може би какво от това, което е дадено/платено на кои трябва да се разпредели, ако не е направено.
  • Да ви кажа честно, изненадва ме това стихотворение, и то приятно. Но някои думи звучат като проза, вмъкната в поезия. Например: “В листите на бит, народност и култура
    хората - единствени, каквито са
    и каквито ги очакваме.” И няма глаголи. Странно.
  • Благодаря, г-н Станев. Друг свят означава други пътища.
  • "В разнобойности на светове и
    илюстрации на безсънна земя
    се отгатват записи на мъдростта
    и следи от недоразумения."
    Всеки добронамерен акт или всеки злощастен експеримент носят трайни последствия за обитателите на този прекрасен свят!🌏
    Поздравления, Мария!🙏

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...