Очакване
В 12 без две тази нощ ще я чакам.
Ще слезе тя млада и свежа от влака.
Със рокля на весели слънчеви капки.
С два куфара пълни с ветрѝла и шапки.
Очите ѝ сини са два водопада.
По нея въздишах и тихичко страдах.
На ромол на ручей смехът ѝ прилича
и който я види, докрай я обича.
С походка тъй лека на истинска фея...
Ах, колко мъже са се влюбвали в нея!
Но тя мен хареса и мен предпочете.
Нощес ще я чакам на гарата с цвете.
Където е тя, по-красив е вагонът.
Под нейните стъпки запява перонът.
Не чухте ли? Идва! Така несравнима...
тя, вечната Пролет, е моя любима!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
