Огледалото сякаш беше вампир - изсмукваше всяка негова сила. Усмивката му я нямаше вече.

Той се оглеждаше в огледалото дори и , когато спеше, астралния му дух се прокрадна в тъмното и онзи вампир отне и него.

Тогава Георги стана от леглото. Отърси се, малко и взе телефона : "седем неприети, Луси" той я набра но никой не отговори .В стаята беше тъмно. Само той и злокобното огледало. На моменти се плашеше от него. Изпитваше неописуем страх. Трепереше. Всяка нощ имаше тензионно главоболие, което не му даваше мира. Всяка нощ се повтаряше едно и също.

Огледалото беше изсмукало енергията му- сякаш с това се "хранеше", Георги беше като призрак. Тъмни дрехи. Тъжна гримаса. Просто нямаше мотивация да живее, просто съществуваше.

Луси , го напусна. Не го харесваше такъв - омърлушен , окаян. Сякаш беше мъртвец. Може би за нея изглеждаше така, може би той искаше точно това - да я отдалечи от себе си. Да остане сам с множеството огледала , които си беше накупил.

Беше си изградил хъб - комютъризиран свят в апартамента си , там беше и холограмата на Луси. 

Напълно беше полудял. Да живее с холограми. Да лежи до холограмната си жена , която изчезва , когато токът спре.

На Георги му беше все едно , той беше "мъртъв" и единстветото , което го отешаваше беше - огледалото.

Фикс идея му беше да прави секс  в стая с много огледала , да гледа как други правят секс в огледална зала , да ги снима , да се пипа при вида на голата плът пред очите му , да свършва от мисълта ,че той може да е там и да спуска език по голите женски тела, вместо да е сам в хъба на холограмите си , на саме с аутистичното си съзнание.

Георги беше ненадминат любовник, знаеше точно всяка част на тялото без да е чел учебници по анатомия. Докоснеше ли те, с един допир подлудяваше цялата душа в теб. Такъв си бе , Георги , властен. Такава си бях и аз на него подвластна.

13/03/2023г.