31 окт. 2023 г., 11:41

Октомври

1.2K 0 2

Октомври

 

Обичам когато листата зелени превръщат се в жълти и в охри, в червени. По-топло ми става, по-меко, по-леко.

 

Дори и в града усещат се кротост и тихо доволство от прибраната вече последна реколта. И тази година, каквото можа, земята отнесе, земята роди.
Тук орех,
там кестен,
по клоните още виси.

 

Умират листата.

 

Едно
по едно
започват да падат,
и в някакъв слънчев отрязък от време, безгрижен се чувствам, без бреме, в окото на вихър невидим подготвящ земята за голите дни. Без шарени сенки поне до април, под меката шума, сред сняг и мъгли, идната свежест сън ще заспи.

 

Но днес,
все още по клоните
зеленеят се листи.
Тук орех, там кестен.

 

По къси ръкави, в топлата вечер
си тръгва октомври.

 

Оранжев оркестър.
Лилави акорди.

 

© Иван Бърдаров 2023. Всички права запазени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бърдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...