Октомври
Обичам когато листата зелени превръщат се в жълти и в охри, в червени. По-топло ми става, по-меко, по-леко.
Дори и в града усещат се кротост и тихо доволство от прибраната вече последна реколта. И тази година, каквото можа, земята отнесе, земята роди.
Тук орех,
там кестен,
по клоните още виси.
Умират листата.
Едно
по едно
започват да падат,
и в някакъв слънчев отрязък от време, безгрижен се чувствам, без бреме, в окото на вихър невидим подготвящ земята за голите дни. Без шарени сенки поне до април, под меката шума, сред сняг и мъгли, идната свежест сън ще заспи.
Но днес, ...