31.10.2023 г., 11:41

Октомври

1.2K 0 2

Октомври

 

Обичам когато листата зелени превръщат се в жълти и в охри, в червени. По-топло ми става, по-меко, по-леко.

 

Дори и в града усещат се кротост и тихо доволство от прибраната вече последна реколта. И тази година, каквото можа, земята отнесе, земята роди.
Тук орех,
там кестен,
по клоните още виси.

 

Умират листата.

 

Едно
по едно
започват да падат,
и в някакъв слънчев отрязък от време, безгрижен се чувствам, без бреме, в окото на вихър невидим подготвящ земята за голите дни. Без шарени сенки поне до април, под меката шума, сред сняг и мъгли, идната свежест сън ще заспи.

 

Но днес,
все още по клоните
зеленеят се листи.
Тук орех, там кестен.

 

По къси ръкави, в топлата вечер
си тръгва октомври.

 

Оранжев оркестър.
Лилави акорди.

 

© Иван Бърдаров 2023. Всички права запазени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...