13 окт. 2009 г., 21:39

Онзи дъжд...

815 0 17

                                                                                                         ... the rain...

 

... все още стича

думи

по стъклата

 

и зее

по клавишите

като мечта…

 

все още вплита

в капки

тишината

 

размила

по следите ни

деня…

 

а бавно

зимата

прохожда

 

върху постеля

от листа

 

и топла е

снагата ми…

 

по-истинска

 

щом в тъмното

към теб

вървя…

 

и онзи дъжд

разплисква

нежност

 

в калта

проблясва

и боли…

 

все още пари

в дланите ми

песен

 

и в спомена

за лятото

звучи…  

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотна идея! И аз пробвах и ми хареса микса, но не се наемам да го нотирам...
  • Аз направих микс между Yiruma i Uriah heep докато четях и се получи нещо невероятно - звук от дращене по стъкло и шепот от стъпки по листата!!!
  • Благодаря Дениса! Любима песен!
    Весела!
    ... усмихвам се... прекрасно е, когато е жажда! Благодаря ти!
    Жул!
    ... крайно време е да опиташ друга форма... да не довършвам аз
    Благодаря Ви!
  • Много, много силно, нежно и въздействащо.
    Rain на Uriah heep зазвуча в представата ми, когато прочетох стиха ти...
    http://www.youtube.com/watch?v=Y1nyPEkFrBQ

    Поздрав с тази великолепна песен.
  • За да се усмихнеш:

    ПОД ДЪЖДА

    Под дъжда аз веднъж се спрях
    и пих от сълзите му влажни.
    После тихичко ромолях,
    ромолях...
    И разбрах, че от тях съм
    по-щастлива и още по-жадна.
    По-жадна...
    Под дъжда те целунах веднъж
    и превърнах те в мъж,
    който плаче за мен.
    Така плаче...
    И разбрах, че от теб
    съм по-силна,
    а не по-слабата.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...