Oct 13, 2009, 9:39 PM

Онзи дъжд...

  Poetry
816 0 17

                                                                                                         ... the rain...

 

... все още стича

думи

по стъклата

 

и зее

по клавишите

като мечта…

 

все още вплита

в капки

тишината

 

размила

по следите ни

деня…

 

а бавно

зимата

прохожда

 

върху постеля

от листа

 

и топла е

снагата ми…

 

по-истинска

 

щом в тъмното

към теб

вървя…

 

и онзи дъжд

разплисква

нежност

 

в калта

проблясва

и боли…

 

все още пари

в дланите ми

песен

 

и в спомена

за лятото

звучи…  

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотна идея! И аз пробвах и ми хареса микса, но не се наемам да го нотирам...
  • Аз направих микс между Yiruma i Uriah heep докато четях и се получи нещо невероятно - звук от дращене по стъкло и шепот от стъпки по листата!!!
  • Благодаря Дениса! Любима песен!
    Весела!
    ... усмихвам се... прекрасно е, когато е жажда! Благодаря ти!
    Жул!
    ... крайно време е да опиташ друга форма... да не довършвам аз
    Благодаря Ви!
  • Много, много силно, нежно и въздействащо.
    Rain на Uriah heep зазвуча в представата ми, когато прочетох стиха ти...
    http://www.youtube.com/watch?v=Y1nyPEkFrBQ

    Поздрав с тази великолепна песен.
  • За да се усмихнеш:

    ПОД ДЪЖДА

    Под дъжда аз веднъж се спрях
    и пих от сълзите му влажни.
    После тихичко ромолях,
    ромолях...
    И разбрах, че от тях съм
    по-щастлива и още по-жадна.
    По-жадна...
    Под дъжда те целунах веднъж
    и превърнах те в мъж,
    който плаче за мен.
    Така плаче...
    И разбрах, че от теб
    съм по-силна,
    а не по-слабата.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...