13.10.2009 г., 21:39

Онзи дъжд...

817 0 17

                                                                                                         ... the rain...

 

... все още стича

думи

по стъклата

 

и зее

по клавишите

като мечта…

 

все още вплита

в капки

тишината

 

размила

по следите ни

деня…

 

а бавно

зимата

прохожда

 

върху постеля

от листа

 

и топла е

снагата ми…

 

по-истинска

 

щом в тъмното

към теб

вървя…

 

и онзи дъжд

разплисква

нежност

 

в калта

проблясва

и боли…

 

все още пари

в дланите ми

песен

 

и в спомена

за лятото

звучи…  

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотна идея! И аз пробвах и ми хареса микса, но не се наемам да го нотирам...
  • Аз направих микс между Yiruma i Uriah heep докато четях и се получи нещо невероятно - звук от дращене по стъкло и шепот от стъпки по листата!!!
  • Благодаря Дениса! Любима песен!
    Весела!
    ... усмихвам се... прекрасно е, когато е жажда! Благодаря ти!
    Жул!
    ... крайно време е да опиташ друга форма... да не довършвам аз
    Благодаря Ви!
  • Много, много силно, нежно и въздействащо.
    Rain на Uriah heep зазвуча в представата ми, когато прочетох стиха ти...
    http://www.youtube.com/watch?v=Y1nyPEkFrBQ

    Поздрав с тази великолепна песен.
  • За да се усмихнеш:

    ПОД ДЪЖДА

    Под дъжда аз веднъж се спрях
    и пих от сълзите му влажни.
    После тихичко ромолях,
    ромолях...
    И разбрах, че от тях съм
    по-щастлива и още по-жадна.
    По-жадна...
    Под дъжда те целунах веднъж
    и превърнах те в мъж,
    който плаче за мен.
    Така плаче...
    И разбрах, че от теб
    съм по-силна,
    а не по-слабата.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...