30 мая 2013 г., 01:16

Оставаща следа

680 0 5

За малко спри и погледни назад.

Не е ли миг живяното до тука.

Живот, като на празничен парад,

примесен от емоции и скука.

 

Живот, като диханието кратък,

изпъстрен от усмивки и тъга.

Преди и миг да продължиш нататък,

реши каква ще бъде твоята следа,

 

която следваш и която ще остане

да свети с разноцветна светлина.

Животът е пред теб, но не е рано

от днес да стоплиш нечия душа.

 

И никога, повярвай, не е рано

да подариш на някой дума или жест.

И да предложиш топлото си рамо.

За вчера късно е. Почни от днес.

 

Бъди приятел, който се раздава.

Разпръсквай с пълни шепи любовта.

И всичко да премине, тя оставя

след себе си най-истинска следа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...