May 30, 2013, 1:16 AM

Оставаща следа 

  Poetry » Phylosophy
531 0 5

За малко спри и погледни назад.

Не е ли миг живяното до тука.

Живот, като на празничен парад,

примесен от емоции и скука.

 

Живот, като диханието кратък,

изпъстрен от усмивки и тъга.

Преди и миг да продължиш нататък,

реши каква ще бъде твоята следа,

 

която следваш и която ще остане

да свети с разноцветна светлина.

Животът е пред теб, но не е рано

от днес да стоплиш нечия душа.

 

И никога, повярвай, не е рано

да подариш на някой дума или жест.

И да предложиш топлото си рамо.

За вчера късно е. Почни от днес.

 

Бъди приятел, който се раздава.

Разпръсквай с пълни шепи любовта.

И всичко да премине, тя оставя

след себе си най-истинска следа.

 

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??