2 окт. 2024 г., 21:55

Отживели 

  Поэзия
170 0 5

Мостовете,

които цял живот градим

са отживели:

стъпки хорски -

калдъръмените тропоти;

несдържаните изблици 

на радост

и на гняв;

сълзи,

попили в камъка -

ги няма

вече.

Тук среднощните отблясъци -

звезди средновековни

само живи са.

И толкова далечни!

Идва есен.

Някак тъжно е,

но не отчаяно -

просто напредва времето.

Каквото трябвало да стане -

станало е.

И назад не можем

да се върнем

вече. 

Вечер е -

леко прохладна,

пустите мостове 

светят.

© Петър Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??