Отживели
Мостовете,
които цял живот градим
са отживели:
стъпки хорски -
калдъръмените тропоти;
несдържаните изблици
на радост
и на гняв;
сълзи,
попили в камъка -
ги няма
вече.
Тук среднощните отблясъци -
звезди средновековни
само живи са.
И толкова далечни!
Идва есен.
Някак тъжно е,
но не отчаяно -
просто напредва времето.
Каквото трябвало да стане -
станало е.
И назад не можем
да се върнем
вече.
Вечер е -
леко прохладна,
пустите мостове
светят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Димитров Все права защищены
