2.10.2024 г., 21:55 ч.

Отживели 

  Поезия
172 0 5

Мостовете,

които цял живот градим

са отживели:

стъпки хорски -

калдъръмените тропоти;

несдържаните изблици 

на радост

и на гняв;

сълзи,

попили в камъка -

ги няма

вече.

Тук среднощните отблясъци -

звезди средновековни

само живи са.

И толкова далечни!

Идва есен.

Някак тъжно е,

но не отчаяно -

просто напредва времето.

Каквото трябвало да стане -

станало е.

И назад не можем

да се върнем

вече. 

Вечер е -

леко прохладна,

пустите мостове 

светят.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??