Мостовете,
които цял живот градим
са отживели:
стъпки хорски -
калдъръмените тропоти;
несдържаните изблици
на радост
и на гняв;
сълзи,
попили в камъка -
ги няма
вече.
Тук среднощните отблясъци -
звезди средновековни
само живи са.
И толкова далечни!
Идва есен.
Някак тъжно е,
но не отчаяно -
просто напредва времето.
Каквото трябвало да стане -
станало е.
И назад не можем
да се върнем
вече.
Вечер е -
леко прохладна,
пустите мостове
светят.
© Петър Димитров All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
