Отлежала любов
Отлежала любов
Пристигнах и бързам да ти кажа,
отново съм тук, на нашия пристан,
приседнала съм - чайка на плажа,
и те чакам до себе си... стихнала.
Звездите тук са все едни и същи,
потрепват неизменно в нощта
и на чайките песента е същата,
на крилета понесли любовта...
Колко трудно доплувах до тука
през необятната морска шир,
само вятърът пожела ми сполука
на вълните във гневния пир.
Свирепо ме блъскаха в скалите,
набраздени от морското ехо,
поглъщаше морето сълзите
като угаснали звезди от небето.
Ти си тръгваше хиляди пъти,
но оставаше тук, в сърцето,
където любовта гори като кратер
и е живо още момчето...
Виж годините! Отново те чакам,
за първи път ли съм влюбена?
Или от старата - отлежала любов,
родила се нова... по-хубава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
