Oct 26, 2012, 5:05 PM

Отлежала любов

  Poetry
900 1 7

Отлежала любов

 

Пристигнах и бързам да ти кажа,

отново съм тук, на нашия пристан,

приседнала съм - чайка на плажа,

и те чакам до себе си... стихнала.

 

Звездите тук са все едни и същи,

потрепват неизменно в нощта

и на чайките песента е същата,

на крилета понесли любовта...

 

Колко трудно доплувах до тука

през необятната морска шир,

само вятърът пожела ми сполука

на вълните във гневния пир.

 

Свирепо ме блъскаха в скалите,

набраздени от морското ехо,

поглъщаше морето сълзите

като угаснали звезди от небето.

 

Ти си тръгваше хиляди пъти,

но оставаше  тук, в сърцето,

където любовта гори като кратер

и е живо още момчето...

 

Виж годините! Отново те чакам,

за първи път ли съм влюбена?

Или от старата - отлежала любов,

родила се нова... по-хубава!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...