Висока летва,състезателя е нисък...
А стомаха скупчен е във страх!
Молитви в мозъка се гонят
дали не се надскочих пак.
Сърцето мира ми не дава.
Дали съм за победи отреден?
Бездомниците ,дом са имали
защо тогава са навън?
Презирам се ,стомахът стърже
ръждива пот по вените тече.
Болката това непосято семе
В гърдите избуя.
© Ангел Все права защищены