Висока летва,състезателя е нисък...
А стомаха скупчен е във страх!
Молитви в мозъка се гонят
дали не се надскочих пак.
Сърцето мира ми не дава.
Дали съм за победи отреден?
Бездомниците ,дом са имали
защо тогава са навън?
Презирам се ,стомахът стърже
ръждива пот по вените тече.
Болката това непосято семе
В гърдите избуя.
© Ангел All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
