ПРОКОБА
Ах, как желая
да се впиша,
с думи прости
в „Литературния небосвод”.
Но! Бог да ме прости!!!
Че от провинцията
съм аз и прокоба тежка
лежи над моята глава.
Защо ли всеки конкурс -
иска непубликувани слова
и предплата за всяка творба.
Жалко - много жалко
за такава творческа съдба.
Но в живота днес
е така,
когато си нямаш - голяма
финансова торба.
© Георги Георгиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
