19 окт. 2010 г., 16:13

Порода

847 0 4

                      Порода

 

Роди се в храстите на тротоара

едно кутре от рижа кучка стара.

Известна бе на млади и на стари -

и породисти, пък и помияри.

Настана вой и лай до небесата -

не могат да решат кой е бащата!

Съседският булдог им се иззвери

и прилика със себе си намери.

Пък пуделът на дамата отсреща

започна да го поучава вещо:

- Главата и коремчето са прави,

но крайниците - къдрави и здрави,

и гледайте, не бих му се учудил,

ако израсне като кралски пудел!

Един младок се блъскаше да мине

и викаше: „Аз тук съм от година!

Ушите му са вирнати и дръзки

като на нас, на истинските хъски”

- Я стига вече! - викна пес проскубан –

аз дълго време в майката бях  влюбен!

И нищо чудно подир месец в парка

да се разхожда истинска овчарка!

Намеси се завчас и пекенеза:

- Е, може и роднина да излезем!

Виж колко са му мънички крачката,

с това породата ни е позната…

Послуша спора кучката, послуша,

и всичко вече ù дойде до гуша.

Застана пред кутрето горделиво

и заяви на всички закачливо:

- Породата му днес е много модна.

Нарича се КВАРТАЛНА ПРЕВЪЗХОДНА!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Касияна Винева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...