6 апр. 2013 г., 12:16

Последен опус

673 0 6

Последен опус

 

Все чакат нощите като моми

да дойде принцът с часове от улова

и прашно-всеотдаен да събуди

тъгата черна с утринния пурпур.

След туй по тъмно дамата с съседа

ме вдигат като фенове на Бах –

Токата в ре минор и фуга в „седем”

е малко „хард” преди кафето с кроасан.

Звъни денят – аларми, шпори

(не са ли рицарите още в час?).

Мълчим. Горчим с кафето, вместо нас

дежурният редактор все бърбори,

че динозаврите на рок-енд-рол-а

висят на жиците от сто лета!

Усмихнато ни уверяват, че всичко е

„ол райт”... мирише чак на лак за щастие...

Токатата е пианисимо към края...

Трионите на бяса във душата

изхвърлят старата виола

и двете се разплакваме мажорно –

без жица щастие, без ре минор!

Партньори с Маркес  в реалити шоу –

„ Като две капки вода”...!

Пуснете Бах – отивам в опус „магнум”

на сигурните „сто години самота”...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наложи се да се "vaveda"("логна", казано на чист български език), за да кажа, че не само Йовков, но и Яворов, Констатин Константинов (дали го познават по-младите пишещи тук?), Талев са на светлинни години напред от измишльотините на Маркес (е, за полковника ще премълча). Извинявам се, че е малко отклонение от темата, но нека знаем - важно е качеството, а това, че не е още оценено, е без всякакво значение - когато се стремиш към най-доброто, оценките са без значение. Затова истинският Изток се вглъбява в себе си. Такива Мъдреци са изброените наши писатели.
  • Да! Маркес беше пръв...(Стара и Нова Загора!...хъх). Но после прочетохме и Исабел Алиенде. Тя ме омагьоса повече!!!... пишат, че някои разкази на Йовков ("Божура", "Постолови воденици" напомняли магическия реализъм на латиноамериканците...Съгласна съм!Поздрави, обичам ви!
  • Винаги е невероятно изживяване!
  • Обичам особено и безрезервно Маркес!Харесвам и твоята поезия,въпреки че често нагарча...
  • Мила Бети, снощи бях на разкошен концерт на Пловдивската филхармония - Менделсон и Бах...на пианото свири един млад виртуоз, не се постарах да запомня името му...преобразявам се след такива концерти...не възприемам оперното пеене, но симфоничният концерт е невероятен подарък за душата!
    Благодаря ти!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...