6.04.2013 г., 12:16

Последен опус

671 0 6

Последен опус

 

Все чакат нощите като моми

да дойде принцът с часове от улова

и прашно-всеотдаен да събуди

тъгата черна с утринния пурпур.

След туй по тъмно дамата с съседа

ме вдигат като фенове на Бах –

Токата в ре минор и фуга в „седем”

е малко „хард” преди кафето с кроасан.

Звъни денят – аларми, шпори

(не са ли рицарите още в час?).

Мълчим. Горчим с кафето, вместо нас

дежурният редактор все бърбори,

че динозаврите на рок-енд-рол-а

висят на жиците от сто лета!

Усмихнато ни уверяват, че всичко е

„ол райт”... мирише чак на лак за щастие...

Токатата е пианисимо към края...

Трионите на бяса във душата

изхвърлят старата виола

и двете се разплакваме мажорно –

без жица щастие, без ре минор!

Партньори с Маркес  в реалити шоу –

„ Като две капки вода”...!

Пуснете Бах – отивам в опус „магнум”

на сигурните „сто години самота”...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наложи се да се "vaveda"("логна", казано на чист български език), за да кажа, че не само Йовков, но и Яворов, Констатин Константинов (дали го познават по-младите пишещи тук?), Талев са на светлинни години напред от измишльотините на Маркес (е, за полковника ще премълча). Извинявам се, че е малко отклонение от темата, но нека знаем - важно е качеството, а това, че не е още оценено, е без всякакво значение - когато се стремиш към най-доброто, оценките са без значение. Затова истинският Изток се вглъбява в себе си. Такива Мъдреци са изброените наши писатели.
  • Да! Маркес беше пръв...(Стара и Нова Загора!...хъх). Но после прочетохме и Исабел Алиенде. Тя ме омагьоса повече!!!... пишат, че някои разкази на Йовков ("Божура", "Постолови воденици" напомняли магическия реализъм на латиноамериканците...Съгласна съм!Поздрави, обичам ви!
  • Винаги е невероятно изживяване!
  • Обичам особено и безрезервно Маркес!Харесвам и твоята поезия,въпреки че често нагарча...
  • Мила Бети, снощи бях на разкошен концерт на Пловдивската филхармония - Менделсон и Бах...на пианото свири един млад виртуоз, не се постарах да запомня името му...преобразявам се след такива концерти...не възприемам оперното пеене, но симфоничният концерт е невероятен подарък за душата!
    Благодаря ти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...