Apr 6, 2013, 12:16 PM

Последен опус

  Poetry » Other
669 0 6

Последен опус

 

Все чакат нощите като моми

да дойде принцът с часове от улова

и прашно-всеотдаен да събуди

тъгата черна с утринния пурпур.

След туй по тъмно дамата с съседа

ме вдигат като фенове на Бах –

Токата в ре минор и фуга в „седем”

е малко „хард” преди кафето с кроасан.

Звъни денят – аларми, шпори

(не са ли рицарите още в час?).

Мълчим. Горчим с кафето, вместо нас

дежурният редактор все бърбори,

че динозаврите на рок-енд-рол-а

висят на жиците от сто лета!

Усмихнато ни уверяват, че всичко е

„ол райт”... мирише чак на лак за щастие...

Токатата е пианисимо към края...

Трионите на бяса във душата

изхвърлят старата виола

и двете се разплакваме мажорно –

без жица щастие, без ре минор!

Партньори с Маркес  в реалити шоу –

„ Като две капки вода”...!

Пуснете Бах – отивам в опус „магнум”

на сигурните „сто години самота”...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наложи се да се "vaveda"("логна", казано на чист български език), за да кажа, че не само Йовков, но и Яворов, Констатин Константинов (дали го познават по-младите пишещи тук?), Талев са на светлинни години напред от измишльотините на Маркес (е, за полковника ще премълча). Извинявам се, че е малко отклонение от темата, но нека знаем - важно е качеството, а това, че не е още оценено, е без всякакво значение - когато се стремиш към най-доброто, оценките са без значение. Затова истинският Изток се вглъбява в себе си. Такива Мъдреци са изброените наши писатели.
  • Да! Маркес беше пръв...(Стара и Нова Загора!...хъх). Но после прочетохме и Исабел Алиенде. Тя ме омагьоса повече!!!... пишат, че някои разкази на Йовков ("Божура", "Постолови воденици" напомняли магическия реализъм на латиноамериканците...Съгласна съм!Поздрави, обичам ви!
  • Винаги е невероятно изживяване!
  • Обичам особено и безрезервно Маркес!Харесвам и твоята поезия,въпреки че често нагарча...
  • Мила Бети, снощи бях на разкошен концерт на Пловдивската филхармония - Менделсон и Бах...на пианото свири един млад виртуоз, не се постарах да запомня името му...преобразявам се след такива концерти...не възприемам оперното пеене, но симфоничният концерт е невероятен подарък за душата!
    Благодаря ти!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...