24 янв. 2012 г., 17:56

Посред зима - пролетно

1.1K 0 24


Върнаха се птиците.
Югът долетя.
Надонесе всичките
гласове, цветя.

И от клон, надвесена,
гледа ме една
лястовичка весела –
сякаш ме позна!

Сякаш заговори ми
на познат език:
- Чурулик! Ти скоро ли
долетя? Чирик!

- Миличка! Отскоро съм.
Шестдесет лета.
Все в гнездото – в двора си.
Как да полетя?

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ето как - с молива и тефтера
  • Всички птици вият гнезда, Райсън!
    Чик-чирик!
  • Другото има на пролетта е Надежда, независимо от броя на лазарниците
    Поздрави за чудесния стих, Райчо!
  • Само ти можеш да пишеш така!Поздравления!!!
  • както си долетял в гнездото..със същите криле..просто не трябва да забравяме,че ги имаме и да ги използваме по-често.. поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...