24.01.2012 г., 17:56

Посред зима - пролетно

1.1K 0 24


Върнаха се птиците.
Югът долетя.
Надонесе всичките
гласове, цветя.

И от клон, надвесена,
гледа ме една
лястовичка весела –
сякаш ме позна!

Сякаш заговори ми
на познат език:
- Чурулик! Ти скоро ли
долетя? Чирик!

- Миличка! Отскоро съм.
Шестдесет лета.
Все в гнездото – в двора си.
Как да полетя?

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ето как - с молива и тефтера
  • Всички птици вият гнезда, Райсън!
    Чик-чирик!
  • Другото има на пролетта е Надежда, независимо от броя на лазарниците
    Поздрави за чудесния стих, Райчо!
  • Само ти можеш да пишеш така!Поздравления!!!
  • както си долетял в гнездото..със същите криле..просто не трябва да забравяме,че ги имаме и да ги използваме по-често.. поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...