24.01.2012 г., 17:56

Посред зима - пролетно

1.1K 0 24


Върнаха се птиците.
Югът долетя.
Надонесе всичките
гласове, цветя.

И от клон, надвесена,
гледа ме една
лястовичка весела –
сякаш ме позна!

Сякаш заговори ми
на познат език:
- Чурулик! Ти скоро ли
долетя? Чирик!

- Миличка! Отскоро съм.
Шестдесет лета.
Все в гнездото – в двора си.
Как да полетя?

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ето как - с молива и тефтера
  • Всички птици вият гнезда, Райсън!
    Чик-чирик!
  • Другото има на пролетта е Надежда, независимо от броя на лазарниците
    Поздрави за чудесния стих, Райчо!
  • Само ти можеш да пишеш така!Поздравления!!!
  • както си долетял в гнездото..със същите криле..просто не трябва да забравяме,че ги имаме и да ги използваме по-често.. поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....