Jan 24, 2012, 5:56 PM

Посред зима - пролетно

  Poetry » Other
1.1K 0 24


Върнаха се птиците.
Югът долетя.
Надонесе всичките
гласове, цветя.

И от клон, надвесена,
гледа ме една
лястовичка весела –
сякаш ме позна!

Сякаш заговори ми
на познат език:
- Чурулик! Ти скоро ли
долетя? Чирик!

- Миличка! Отскоро съм.
Шестдесет лета.
Все в гнездото – в двора си.
Как да полетя?

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ето как - с молива и тефтера
  • Всички птици вият гнезда, Райсън!
    Чик-чирик!
  • Другото има на пролетта е Надежда, независимо от броя на лазарниците
    Поздрави за чудесния стих, Райчо!
  • Само ти можеш да пишеш така!Поздравления!!!
  • както си долетял в гнездото..със същите криле..просто не трябва да забравяме,че ги имаме и да ги използваме по-често.. поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...