Върнаха се птиците.
Югът долетя.
Надонесе всичките
гласове, цветя.
И от клон, надвесена,
гледа ме една
лястовичка весела –
сякаш ме позна!
Сякаш заговори ми
на познат език:
- Чурулик! Ти скоро ли
долетя? Чирик!
- Миличка! Отскоро съм.
Шестдесет лета.
Все в гнездото – в двора си.
Как да полетя?
© Райчо Русев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
