4 нояб. 2023 г., 09:28  

Прелюдия към прошката 

  Поэзия » Философская
221 2 6

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА

 

Ти всичко вече си простил,

защото всъщност си забравил.

Животът беше водевил,

концепцията – твърде слаба.

 

Сега какво, щом няма път

и става близка далнината?

Какво ме чака там отвъд –

в прегръдката на необята?

 

Изтляло ще е всяко зло –

сред светлина то не вирее.

Без сан, пари и потекло

човек е пътник ненадеен.

 

И Бог – всеблагият пастир,

душата на везните туря.

Така че влез във моя мир,

Не ме кани във твойта буря.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??