Прелюдия към прошката

4.11.2023 г., 9:28 ч. 2023-11-04T09:28:26+02:00

Поезия » Философска

432 2 6

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА

Ти всичко вече си простил,

защото всъщност си забравил.

Животът беше водевил,

концепцията – твърде слаба.

Сега какво, щом няма път

и става близка далнината?

Какво ме чака там отвъд –

в прегръдката на необята?

Изтляло ще е всяко зло –

сред светлина то не вирее.

Без сан, пари и потекло

човек е пътник ненадеен.

И Бог – всеблагият пастир,

душата на везните туря.

Така че влез във моя мир,

Не ме кани във твойта буря.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.