Прелюдия към прошката
ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба.
Сега какво, щом няма път
и става близка далнината?
Какво ме чака там отвъд –
в прегръдката на необята?
Изтляло ще е всяко зло –
сред светлина то не вирее.
Без сан, пари и потекло
човек е пътник ненадеен.
И Бог – всеблагият пастир,
душата на везните туря.
Така че влез във моя мир,
Не ме кани във твойта буря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
