4 nov 2023, 9:28  

Прелюдия към прошката 

  Poesía » Filosófica
223 2 6

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА

 

Ти всичко вече си простил,

защото всъщност си забравил.

Животът беше водевил,

концепцията – твърде слаба.

 

Сега какво, щом няма път

и става близка далнината?

Какво ме чака там отвъд –

в прегръдката на необята?

 

Изтляло ще е всяко зло –

сред светлина то не вирее.

Без сан, пари и потекло

човек е пътник ненадеен.

 

И Бог – всеблагият пастир,

душата на везните туря.

Така че влез във моя мир,

Не ме кани във твойта буря.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??