Имало едно време....

Със сламена шапка окичена с росна капка

приветствах днешния безгрижен ден,

който бе подаръка за мен и от мен.

Боса по тревата с моето кученце - другар

двама на четири крака събудихме деня.

Играхме с летния ветрец и си направихме

венец от бял равнец.

После с каретата на Рая отпътувахме

до най - чудната омая.

Времето спря да мига - ококори то очи

и ни завъртя със силата на слънчеви лъчи.

И когато бяхме във вихъра на чудесата -

кученцето го заболя главата.

Аз погледнах в дълбоките негови очи,

които плачеха като върба надвесена

над буйната река.

- Ах, какво ще правя без другар? -

Трябва да го излекувам с вълшебен цяр!

Хукнах по полята билки да бера и направих

аз букет от здравец, коприва, дебелец.

Те бяха нашата дружинка и с тяхната отвара

положих аз компрес върху главата на приятеля в беда.

От болката не остана и следа.

После той подаде лапа и така денят

завърши с усмивка на уста.

В кошницата на света има място винаги за двама

и сам сама самичка  - не топли ръкавичка!

Баба казваше това преди да загаси лампата.

Дадох аз живот на приказката в деня

и щастливо си живея, намерила своето 

местенце на едно листенце.

Край.

11.07.2018г