Имало едно време....
Със сламена шапка окичена с росна капка
приветствах днешния безгрижен ден,
който бе подаръка за мен и от мен.
Боса по тревата с моето кученце - другар
двама на четири крака събудихме деня.
Играхме с летния ветрец и си направихме
венец от бял равнец.
После с каретата на Рая отпътувахме
до най - чудната омая.
Времето спря да мига - ококори то очи
и ни завъртя със силата на слънчеви лъчи. ...