12 окт. 2022 г., 12:28
Утрин белонога слезе
край смълчаното поточе.
Потопи изящен глезен
сред водите непорочни.
Спря да се кандилка косът
и замръзна върху клона.
Кестенчета – голи, боси,
тъжното дърво зарони.
Яворите прокървиха,
позлатена от вратига,
топла, грейнала и тиха –
трепна слънчевата мигла. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация