Пришълка в Рая
ПРИШЪЛКА В РАЯ
Утрин белонога слезе
край смълчаното поточе.
Потопи изящен глезен
сред водите непорочни.
Спря да се кандилка косът
и замръзна върху клона.
Кестенчета – голи, боси,
тъжното дърво зарони.
Яворите прокървиха,
позлатена от вратига,
топла, грейнала и тиха –
трепна слънчевата мигла.
Шипка драсна завистливо
с трънче въздуха кристален.
Боже, колко е красиво?
Тук ли Рая си оставил?
Ако може да го имам,
мой да бъде – ще го кътам
във душата – цяла зима.
Пролетта дорде напъпи.
© Валентина Йотова All rights reserved.
