12.10.2022 г., 12:28 ч.

Пришълка в Рая 

  Поезия » Философска
802 5 18

ПРИШЪЛКА В РАЯ

 

Утрин белонога слезе

край смълчаното поточе.

Потопи изящен глезен

сред водите непорочни.

 

Спря да се кандилка косът

и замръзна върху клона.

Кестенчета – голи, боси,

тъжното дърво зарони.

 

Яворите прокървиха,

позлатена от вратига,

топла, грейнала и тиха –

трепна слънчевата мигла.

 

Шипка драсна завистливо

с трънче въздуха кристален.

Боже, колко е красиво?

Тук ли Рая си оставил?

 

Ако може да го имам,

мой да бъде – ще го кътам

във душата – цяла зима.

Пролетта дорде напъпи.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??