22 авг. 2015 г., 10:14

Приятели и врагове

555 0 4


Приятели и врагове


чергарите

опъват своите аритмии и ги закачат

да къкрят

върху пламъка на вечните надежди

и щом запушат

пият с ярост в милостта на здрача

първака

на човешките свети недели

в постелите

на пясъчните църквички и катедрали

сънуват

в митове и притчи своето си избавление

изчезват

като смъртници посланията на земята

и няма кой

в покоя им да ги потърси за да ги намери

 

пълзящи птици

в сигурност гнездят

по изоставени от своите стени

в бензиновия свят ни жив

да ги ожалиш прелетените страни

ни мъртъв да признаеш

че съдбата им е кучка

 

 

отдавна знаем се със пътя

приятел съм

със всичките му времена

и враг съм

на противния му навик

да тегли пръв

на хоризонта правата черта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....