22.08.2015 г., 10:14

Приятели и врагове

551 0 4


Приятели и врагове


чергарите

опъват своите аритмии и ги закачат

да къкрят

върху пламъка на вечните надежди

и щом запушат

пият с ярост в милостта на здрача

първака

на човешките свети недели

в постелите

на пясъчните църквички и катедрали

сънуват

в митове и притчи своето си избавление

изчезват

като смъртници посланията на земята

и няма кой

в покоя им да ги потърси за да ги намери

 

пълзящи птици

в сигурност гнездят

по изоставени от своите стени

в бензиновия свят ни жив

да ги ожалиш прелетените страни

ни мъртъв да признаеш

че съдбата им е кучка

 

 

отдавна знаем се със пътя

приятел съм

със всичките му времена

и враг съм

на противния му навик

да тегли пръв

на хоризонта правата черта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...