Приятели и врагове
чергарите
опъват своите аритмии и ги закачат
да къкрят
върху пламъка на вечните надежди
и щом запушат
пият с ярост в милостта на здрача
първака
на човешките свети недели
в постелите
на пясъчните църквички и катедрали
сънуват
в митове и притчи своето си избавление
изчезват
като смъртници посланията на земята
и няма кой
в покоя им да ги потърси за да ги намери
пълзящи птици
в сигурност гнездят
по изоставени от своите стени
в бензиновия свят ни жив
да ги ожалиш прелетените страни
ни мъртъв да признаеш
че съдбата им е кучка
отдавна знаем се със пътя
приятел съм
със всичките му времена
и враг съм
на противния му навик
да тегли пръв
на хоризонта правата черта
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени