Приют за самотата
ПРИЮТ ЗА САМОТАТА
Стените станаха дебели.
Душата ми – до дъно празна.
След много слънчеви недели
накрая слънцето угасна.
А птиците са отлетели.
Гнездото спомени разказва –
как спяха кротко снежнобели
щръклета в топлата му пазва.
Когато пролет се разпука
и слезе Господ на земята,
той дълго шета из полята –
пося надежда и позлата
и бяхме всички като братя.
Но никой не остана тука.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
