Aug 27, 2022, 2:48 PM  

Приют за самотата 

  Poetry » Strict forms
238 3 6

ПРИЮТ ЗА САМОТАТА

 

Стените станаха дебели.

Душата ми до дъно празна.

След много слънчеви недели

накрая слънцето угасна.

 

А птиците са отлетели.

Гнездото спомени разказва

как спяха кротко снежнобели

щръклета в топлата му пазва.

 

Когато пролет се разпука

и слезе Господ на земята,

той дълго шета из полята

 

пося надежда и позлата

и бяхме всички като братя.

Но никой не остана тука.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??