Приют за самотата
ПРИЮТ ЗА САМОТАТА
Стените станаха дебели.
Душата ми – до дъно празна.
След много слънчеви недели
накрая слънцето угасна.
А птиците са отлетели.
Гнездото спомени разказва –
как спяха кротко снежнобели
щръклета в топлата му пазва.
Когато пролет се разпука
и слезе Господ на земята,
той дълго шета из полята –
пося надежда и позлата
и бяхме всички като братя.
Но никой не остана тука.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
