Пропадане
Пореден ров. Пропадане и плач.
Измамена илюзия за щастие.
Животът - присмехулен, стар палач,
пак зъби се, безмилостен и властен.
Пореден удар. Даже не боли,
а просто вцепенява. Сякаш мъртво,
сърцето по инерция тупти -
безпомощно врабче, в кафез разкъртен.
Изнизва се през пръстите смехът
и нищо няма звук и цвят, и смисъл.
Самотен дух, без сили и без път,
какъв ли демон черен е орисал!?
А без крила, надолу е посоката
(не, няма нищо лично - гравитация)
и само с поглед стига се високото,
към ангелите, с нежната им грация.
Но няма как. Стените, зло притискащи.
обграждат, без пролука за излизане.
Дори и в трапа има нещо липсващо -
опора твърда. Дъното - изгризано.
Потъва под краката. Още имало,
но малко вече, падането мина.
Дели ме дъх от списъка загинали
и два-три сантиметра от трамплина
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
