18.09.2018 г., 22:08 ч.

Пропадане 

607 23 23

© Вики Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • JujuBuju (Меги Миткова)
    Прекрасен стих, Вики! Особено ми хареса финала.
  • Елка (Елка Тодорова)
    Много въздействащо! Все пак трамплинът е близо! Поздравления за силния стих!
  • СветланТонев (Светлан Тонев)
    Браво, Самодива! Напомни ми едно стихотворение на Явор Цанев.
    Ако летиш – лети високо!
    Ще има кой по теб да стреля,
    защото ненаситно е окото
    на завистта в бодливата постеля.

    Ако летиш – лети високо!
    Над тебе слънце само да остане.
    Дори когато напече жестоко
    и заболят предишните ти рани.

    Ако летиш – лети високо!
    Крила ще срещнеш, станали на прах,
    но те са горе именно защото
    летят високо. Другото е страх.
    Явор Цанев
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Настръхнах! Разтърсващо е!
  • vladetoned (Владислав Недялков)
    Прекрасно стихотворение и много силна поанта:
    "Потъва под краката. Още имало,
    но малко вече, падането мина.
    Дели ме дъх от списъка загинали
    и два-три сантиметра от трамплина"

    Поздравявам те сърдечно, Вики!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Трамплинът е близко, делят те 2 - 3 сантиметра от надеждата! Не се отказвай, врабченце!
  • gerrda (Геновева Христова)
    Поздрав!
  • Avis (Бяла Орхидея)
    Браво, Вики!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Хубаво е,Вики!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    "Дели ме дъх от списъка загинали
    и два-три сантиметра от трамплина" !!!
  • щураче (Дарина Иванова)
    Не разбирам защо е безпомощно врабчето след като кафеза е разкъртен? В здрав кафез нямаше да е безпомощно ли? Иначи звучи драматично, ако не се замисляш
  • manuela822000 (Мануела Хатипоглу)
    В синхронно падане сме, Вики. Както винаги- красива поезия. Поздрав!
  • maistora (Красимир Тенев)
    Добро попадение в читателските сърца!
  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    Чудесно! Толкова е отрезвяващо! Попива в кожата, настръхнах... Все пак има надежда, винаги има!
  • Bezzhichen (Безжичен)
    Наистина хубаво стихотворение, с мисъл, с майсторство, с образност, с ритъм и добре използвани рими. Браво!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    Познато усещане. Браво! Много осезателно!
  • keri-88 (Керанка Иванова)
    Настръхна ми козинката, толкова образно беше...Скачай!
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Вики, но има надежда, нали?Все пак останаха само два, три сантиметра до трамплина!
    Отиде в любими.
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    Дълбоко навлизаш, Вики!...Поздравления за изпипания стих и точния избор на Майстора!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    "Живот ли бе да го опишеш,живот ли бе да го разровиш..."Напомни ми тоя стих,Вики,но защо тая тъга,толкова си млада.....Дано трамплинът изиграе ролята на надеждата!!А и винаги е прието ,че описаното касае лирическия герой!
  • voda (Елица Ангелова)
    Има и такива мигове...
    Заслужена звездичка! Поздравления!
  • LenaNik (ЕЛена Ник)
    И все-пак има надежда да се изтласкаме със сила, равна на силата на падането...Дали???!!?? Това го публикува точно в унисон с вътрешното ми състояние, все-едно специално за мен. Благодаря за надеждата!
  • LiaNik (И.К.)
    "Изнизва се през пръстите смехът
    и нищо няма звук и цвят, и смисъл."
    Чувства, рими и "два-три сантиметра от трамплина" . Аплодисменти.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.