Самодива (Вики)
528 5990
18.09.2018 г., 22:08 ч.

Пропадане 

  Поезия
2366 30 24

Пореден ров. Пропадане и плач.
Измамена илюзия за щастие.
Животът - присмехулен, стар палач,
пак зъби се, безмилостен и властен.

Пореден удар. Даже не боли,
а просто вцепенява. Сякаш мъртво,
сърцето по инерция тупти - 
безпомощно врабче, в кафез разкъртен.

Изнизва се през пръстите смехът
и нищо няма звук и цвят, и смисъл.
Самотен дух, без сили и без път,
какъв ли демон черен е орисал!?

А без крила, надолу е посоката
(не, няма нищо лично - гравитация)
и само с поглед стига се високото,
към ангелите, с нежната им грация.

Но няма как. Стените, зло притискащи.
обграждат, без пролука за излизане.
Дори и в трапа има нещо липсващо - 
опора твърда. Дъното - изгризано.

Потъва под краката. Още имало,
но малко вече, падането мина.
Дели ме дъх от списъка загинали
и два-три сантиметра от трамплина

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • Прекрасен стих, Вики! Особено ми хареса финала.
  • Много въздействащо! Все пак трамплинът е близо! Поздравления за силния стих!
  • Браво, Самодива! Напомни ми едно стихотворение на Явор Цанев.
    Ако летиш – лети високо!
    Ще има кой по теб да стреля,
    защото ненаситно е окото
    на завистта в бодливата постеля.

    Ако летиш – лети високо!
    Над тебе слънце само да остане.
    Дори когато напече жестоко
    и заболят предишните ти рани.

    Ако летиш – лети високо!
    Крила ще срещнеш, станали на прах,
    но те са горе именно защото
    летят високо. Другото е страх.
    Явор Цанев
  • Настръхнах! Разтърсващо е!
  • Прекрасно стихотворение и много силна поанта:
    "Потъва под краката. Още имало,
    но малко вече, падането мина.
    Дели ме дъх от списъка загинали
    и два-три сантиметра от трамплина"

    Поздравявам те сърдечно, Вики!
  • Трамплинът е близко, делят те 2 - 3 сантиметра от надеждата! Не се отказвай, врабченце!
  • Поздрав!
  • Браво, Вики!
  • Хубаво е,Вики!
  • "Дели ме дъх от списъка загинали
    и два-три сантиметра от трамплина" !!!
  • Не разбирам защо е безпомощно врабчето след като кафеза е разкъртен? В здрав кафез нямаше да е безпомощно ли? Иначи звучи драматично, ако не се замисляш
  • В синхронно падане сме, Вики. Както винаги- красива поезия. Поздрав!
  • Добро попадение в читателските сърца!
  • Чудесно! Толкова е отрезвяващо! Попива в кожата, настръхнах... Все пак има надежда, винаги има!
  • Наистина хубаво стихотворение, с мисъл, с майсторство, с образност, с ритъм и добре използвани рими. Браво!
  • Познато усещане. Браво! Много осезателно!
  • Настръхна ми козинката, толкова образно беше...Скачай!
  • Вики, но има надежда, нали?Все пак останаха само два, три сантиметра до трамплина!
    Отиде в любими.
  • Дълбоко навлизаш, Вики!...Поздравления за изпипания стих и точния избор на Майстора!
  • "Живот ли бе да го опишеш,живот ли бе да го разровиш..."Напомни ми тоя стих,Вики,но защо тая тъга,толкова си млада.....Дано трамплинът изиграе ролята на надеждата!!А и винаги е прието ,че описаното касае лирическия герой!
  • Има и такива мигове...
    Заслужена звездичка! Поздравления!
  • И все-пак има надежда да се изтласкаме със сила, равна на силата на падането...Дали???!!?? Това го публикува точно в унисон с вътрешното ми състояние, все-едно специално за мен. Благодаря за надеждата!
  • "Изнизва се през пръстите смехът
    и нищо няма звук и цвят, и смисъл."
    Чувства, рими и "два-три сантиметра от трамплина" . Аплодисменти.
Предложения
: ??:??