yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
18 мар. 2020 г., 14:12  

Прошка по време на карантина 

  Поэзия » Гражданская
854 5 10

ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА

 

Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите,
за косeто, помъкнало перца –
гнезденце да си свие за двамина,
и за орляка палави деца,
преминали край моята градина.
Ще махна с длан на мрачния съсед,
макар и да твърди, че нямам право
да спирам до трънливия му плет.
Аз знам, че любовта ме задължава.
Светът отдавна не е предвидим
и става все по-тъжен и затворен.
Сега е времето да си простим –
ако желаем да останем хора.

 

Валентина Йотова, 18 март 2020 г., София

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Камбаните...И глухите ги чуха!
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поэзия » Философская
Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.
И носят бели гълъби перца, ...
  603  7  14 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??