Прошка по време на карантина
ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите,
за косeто, помъкнало перца –
гнезденце да си свие за двамина,
и за орляка палави деца,
преминали край моята градина.
Ще махна с длан на мрачния съсед,
макар и да твърди, че нямам право
да спирам до трънливия му плет.
Аз знам, че любовта ме задължава.
Светът отдавна не е предвидим
и става все по-тъжен и затворен.
Сега е времето да си простим –
ако желаем да останем хора.
Валентина Йотова, 18 март 2020 г., София
© Валентина Йотова All rights reserved.
