Просто истина...
Синьо безбрежие
в сивия край.
Безумно разнежена,
в дяволски рай.
Цветове избелели
се вплитат в едно.
Ветрове полудели,
зловещо добро...
Светлини затъмнени
се борят за цвят.
Слънца огорчени
се вплитат във свят.
Луна, застанала на прага,
дарява цялата си светлина.
Към мен нощта ръка протяга,
потъвам в мрачна долина...
Звуци далечни
от безброй гласове,
черни и вечни,
тъмата зове.
Познат в непознатото
и чужд във дома си.
Надежда в проклятието,
ранен от гласа си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Терзийска Все права защищены
