Oct 23, 2006, 11:38 AM
Просто истина...
Синьо безбрежие
в сивия край.
Безумно разнежена,
в дяволски рай.
Цветове избелели
се вплитат в едно.
Ветрове полудели,
зловещо добро...
Светлини затъмнени
се борят за цвят.
Слънца огорчени
се вплитат във свят.
Луна, застанала на прага,
дарява цялата си светлина.
Към мен нощта ръка протяга,
потъвам в мрачна долина...
Звуци далечни
от безброй гласове,
черни и вечни,
тъмата зове.
Познат в непознатото
и чужд във дома си.
Надежда в проклятието,
ранен от гласа си...
© Петя Терзийска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
харесва ми !
-
Хубаво е! Добре дошла и от мен! А забележките не бива да те притесняват имаш пред себе си време, продължавай!
-
Да, за съжаление, все още се опитвам да го избягвам, но както ще забележите и в други стихотворения, за съжаление се случва понякога
-
Хубаво!
Със забележката на Мая
-
Благодаря! Радвам се, че намерих сайт, в който мога да обменям опит
-
това е хубаво, Петя. ритъмът ти се променя по средата. добре дошла!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
