Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна,
по нея капчици попръскана роса.
Протегнах длан – дъха и да поема,
но вкус на аромат не ме поля.
Отдръпнах се погледнах я смутена,
тогава всъщност със очите си съзрях,
не беше истинска – фалшиво сътворена
подмамваше със свойта красота. ...