4 апр. 2019 г., 22:26

Рибарска неволя

1K 4 8

Лениво влачи се раката

покрай старата върба,

черга шарена с краката

мачка хубава жена.

 

От косите й златисти

капе слънчева роса,

грейва перлена усмивка

щом погледне към брега.

 

На столче седнал е рибарят

с кенче бира във ръка,

залага въдицата стара,

но забравя за стръвта.

 

Тя усмихнато го кани

чергата да отнесат,

в къщи имала шарани

двама ще се нагостят.

 

Допива бирата набързо,

такъмите си той събра,

на снопче чергата завърза

последва дивната жена...

 

Шаран от магазина купи

доволен крачи към дома,

етикет в пликът се случи,

леле мале, ами сега!!!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...