Apr 4, 2019, 10:26 PM

Рибарска неволя

1K 4 8

Лениво влачи се раката

покрай старата върба,

черга шарена с краката

мачка хубава жена.

 

От косите й златисти

капе слънчева роса,

грейва перлена усмивка

щом погледне към брега.

 

На столче седнал е рибарят

с кенче бира във ръка,

залага въдицата стара,

но забравя за стръвта.

 

Тя усмихнато го кани

чергата да отнесат,

в къщи имала шарани

двама ще се нагостят.

 

Допива бирата набързо,

такъмите си той събра,

на снопче чергата завърза

последва дивната жена...

 

Шаран от магазина купи

доволен крачи към дома,

етикет в пликът се случи,

леле мале, ами сега!!!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...