4.04.2019 г., 22:26

Рибарска неволя

1K 4 8

Лениво влачи се раката

покрай старата върба,

черга шарена с краката

мачка хубава жена.

 

От косите й златисти

капе слънчева роса,

грейва перлена усмивка

щом погледне към брега.

 

На столче седнал е рибарят

с кенче бира във ръка,

залага въдицата стара,

но забравя за стръвта.

 

Тя усмихнато го кани

чергата да отнесат,

в къщи имала шарани

двама ще се нагостят.

 

Допива бирата набързо,

такъмите си той събра,

на снопче чергата завърза

последва дивната жена...

 

Шаран от магазина купи

доволен крачи към дома,

етикет в пликът се случи,

леле мале, ами сега!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...