19 мая 2012 г., 01:30

С парче живот, забило се под нокътя 

  Поэзия » Философская
926 0 27

 

Като Сизиф нагоре тласкам камъка,

в грапавините търся си опора.

И си представям, че вървя по равното

и никак не ми пука за умората,

 

която върху камъка е седнала

и ме фиксира с погледа си смазващ.

Тя е палачът, моя милост - жертвата,

а всъщност никой - никого не мрази...

 

Не ù се сърдя - тя играе себе си,

а аз съм в ролята на неудачника.

Инатът ми - достатъчен посредник

отлага екзекуцията някак си...

 

Отлага звук на свличащи се камъни

надолу по неравния наклон.

Миг тишина... И тръгвам от началото.

С парче живот, забило се под нокътя...

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??